неделя, 8 април 2018 г.

Игра на семейство


Този постинг е от онези, които се приемат зле. Хората обичат клишетата и мразят някой да им разбърква навиците с неудобни факти от горчивата реалност. Това е моя стара идея,  за която ме подсетиха коментарите под публикация, където изказах мнение. Постинг за красивата обвивка, предлагана на обществото, и за завоалираното под нея, за което повечето хора изобщо не се замислят, а други опитват да скрият. Не важи за всички, но смятам ще се съгласите, че процентът е доста голям - повече от 50.

Идеята за семейството е много красива, но реалността я превръща в нещо по-различно от първоначалния й вариант. От една страна самият живот не позволява на семейството да бъде такова в истинския смисъл на думата, а от друга пречат чисто човешките недостатъци.

Под публикацията, където коментирах, ставаше дума за насилственото пазене на семейството преди 1989г. Нали помните: щом жената е разведена, значи е "второ качество". Ако родителите не са сключили граждански брак, детето е "копеле" и няма същите права като "нормалните". Мъж и жена ще си издерат очите от взаимна омраза, но нямат право да се разведат, защото семейството било основна градивна частица на социалистическото общество и  на БКП не й харесва да има разведени.  Все абсурди, които не би трябвало да съществуват, но се случваха. Всъщност така е по цял свят, така е и днес в България - притискането и заклеймяването само сменят вида си.

Насилственото пазене на семейството не е слабост само на социализма. Има го навсякъде и в повечето случаи хората сами си го налагат - от страх да не станат обект на приказки. Има и други възможни причини. Например прекалената заетост, която пречи на човек да оцени правилно дали това, което е създал, е семейство в истинския смисъл на думата. Животът стана такъв, че всеки иска-не иска, трябва да тича насам-натам и все по-рядко вижда партньора и децата си. Това поставя голяма въпросителна върху отношенията и създава ограничения, които могат да се окажат вредни.

Понеже темата е интересна, имам наблюдения над много семейства, но едно от тях ми е любим пример. Двамата са заедно от 40 години. Все още им се налага да работят - първо беше заради номера с точковата система при пенсиониране, после защото пенсиите не стигат за нищо. Когато са свободни, винаги правят едно и също - той играе белот с пияниците в кварталната градинка, а тя разменя "ценна информация" с клюкарките пред входа. Само спят в едно легло - наистина спят, защото на тяхната възраст хич не им е до "други неща". Когато дойдат синът или дъщерята, почти винаги успяват да се скарат за нещо и всеки хваща пътя с обещанието "да не стъпи повече там". Това ли е семейството? Аз не мисля така. Но иначе се хвалят, че са заедно от 40 години. Много стабилни, няма-що!

Друг пример. Ще ги нарека Васил и Ани. Неговият живот е изграден от лъжи и самохвалство, чрез които опитва да се изкара нещо повече от реалната си същност. Винаги е гледал на околните високомерно, вярвайки че може да излъже всеки. В резултат му се пада Ани - жена от типа "не е дала само на който не е поискал". Детето им вече порасна, а с него растат и рогата на баща му, защото Ани дори не помни колко от съседите са я "опрашили". Не стига, че го е направила рогат като благороден елен, но и не спира да го засипва с обидни думи - в очите и зад гърба му. Ако я попиташ от какъв зор е с него, щом е недоволна, тя отговаря: "Защото беше единственият, който се съгласи да ми дава цялата си заплата без уговорки и обяснения". Понякога не е толкова лесно и се налага Ани да прилага шантаж - щяла да го напусне, няма да види повече детето и т.н. Въпреки всичко описано двамата се мислят за образцово семейство. За тях е достатъчно да ходят в неделя при тъщата и тъста и да сложат снимки на партньора като корица на профилите си във Фейсбук. А дори не е сигурно дали Васил е баща на дъщерята, защото Ани сама признава, че му е изневерявала още докато били гаджета и живеела при майка си в "Дружба". Всъщност представят това като нещо похвално - той й простил, значи много я обичал. Tи да видиш: Голямата, Неизмеримата Любов!

Трети, последен пример. Мишо и Гергана за заедно от около 20 години. Той многократно е изневерявал, но не подозира, че тя не му е останала длъжна - убеден е, че Гергана се страхува прекалено много от редовните порции бой и не би посмяла да кръшне. Тогава защо е с него? Понеже е искала да избяга от родния Бургас и да живее в столицата. Пък и имат ресторант, парите валят. Друг няма да осигури същия разкош за жена на 46 години с две деца. Гергана чака да остане вдовица и тогава ще прибере плодовете на дългогодишното търпеливо слугуване. За момента е инструктирала двете дъщери да играят пред баща си точно като нея - лицемерни усмивки, целувки за лека нощ, сладки лъжовни думи от сорта "Ние сме едно цяло". Мишо се разтапя, вярвайки че дъщерите му го обожават, и развързва кесията. Пък истината за горчивината, болката и омразата остава в скритите шушукания между мама и двете дъщери. Всичко това не пречи на Мишо и Гергана да представят семейството си като "по-стабилно от Великия Съветски съюз през 1955" и дори си позволяват нахалството да критикуват други семейства. Как да не им се чуди човек?

Мога да дам още безброй подобни примери, но няма нужда. Смятам, разбрахте какво исках да кажа за деформирането на красивата и полезна идея. Само ще уточня: и аз като нормален човек подкрепям семейството, но смятам, че за да са истинско семейство, хората трябва наистина да имат общ пълноценен живот. Само едно съвмeстно "спане в легло" не е достатъчно.


Допълнително по темата
2. Силата на семейството.


Няма коментари:

Публикуване на коментар