неделя, 19 март 2017 г.

Легенда за Бойко Борисов



Случвало ли се е някой да ви разправя, че цял живот играе тото, но точно когато щял да спечели огромна сума, забравил да пусне фиша? В  различните разновидности не е забравил, а дал пари на детето, което се заиграло и не пуснало числата. Според случая става дума за шестица, пет плюс едно или супер джакпота на Еврофутбол.

Аз съм го чувал от различни хора, които не се познават, и не вярвам на нито един. Не е невъзможно, ама да се случва на всеки втори играч - айде моля! Просто човекът обича да измисля - дали за забавление на маса, дали поради друга причина.

Това е популярна легенда, която явно се харесва и обикаля, откакто съществуват залози. На същия принцип в оборот е и друга подобна - много народ разправя, че "познава Бойко Борисов от едно време". Като знам от колко страни съм го чувал и като помисля още колко го разказват, без да съм го чул, излиза че едва ли не всички "познават Борисов от едно време". Естествено, няма начин да е истина.

Последно ми го сервира моя позната и това ме провокира. Тя отдавна демонстрира своята неприязън, но избягваше подробни коментари. Когато обаче правиш секс с дадена жена, тя променя отношението си и изрича премълчаното. Така разбрах, че мъжът, с когото живее, е бивш затворник, който едно време обикалял из мутренските среди и оттам познавал Бойко Борисов. Направо я е дрогирал с легенди и прочие измишльотини за най-харесвания български политик. Аз й обясних, че личните наблюдения на нейния благоверен обикалят из Интернет от години и той просто ги е прочел, а сега ги представя за "свои впечатления". Не знам дали повярва, но спря да говори по темата.

Този мит се използва от много народ и винаги с цел да злепоставят Бойко Борисов. Толкова е разпространен сред платени и злонамерени хейтъри, че те отдавна  противоречат сами на себе си, подведени от стремежа да си "припомнят" нови неща и оплетени в очевадни лъжи. Например няма начин Борисов да бил хем прост шофьор, хем бос на мафията, нали? Как да вярваш на човек, който го пробутва? А щом лъже за едно, вероятно лъже и за останалото. Такива веднага ги вкарвам в черния си списък с доказани лъжци.


Популярен мит е, че Бате Бойко бил наркотрафикант  - не само преди, а и сега. Според едни контролирал наркотиците в цяла Северна България, според други - в Южна. Даже изникват "очевидци". Стига се до парадокса, че Борисов е бил забелязан по едно и също време на север и юг от Стара планина. И се кълнат ли кълнат, че го "видели лично". Трагикомично, нали? Вие оставяте ли се да ви баламосват хора, които забравят старите си лъжи и изричат нови, противоречащи на предишните?

Преди две седмици охранител от НСО изсипа тон помия срещу Бойко Борисов. Често бил около него, знаел му гнусотиите. Толкова вулгарно и ожесточено го обиждаше, чак се запитах откъде идва тази омраза. Не се наложи да задавам много въпроси - щом спомена, че харесва Иван Костов, работата се изясни. Аз отсякох: не бих повярвал на човек, който има добро мнение за Командира. Жалко е, че такива хора се грижат за безопасността на Борисов. Тази безопасност аз я наричам заплаха - змия в пазвата, както се казва.


Ако съберем на едно място всички легенди за лидера на ГЕРБ, ще излезе че той е замесен дори в семейните свади на знайни и незнайни граждани. Затова айде по-умерено с лъжите!

На злобарите ще кажа: необоснованата омраза подвежда. Отдавна минахте границата на възможното. Дори да иска, Борисов няма физическа възможност да извърши всички дела, които му приписвате.

На останалите хора ще препоръчам: мислете преди да вярвате. Много лъжи могат да бъдат разкрити с логично мислене.

Когато публикувам на моята страница, старая се да бъда максимално коректен. Избягвам лъжите, защото хората веднъж вярват, втори път, но на третия ще спрат. Hе го забравяйте и вие!


вторник, 17 януари 2017 г.

Крайностите винаги са вредни



Много хора се интересуват как е най-правилно да се държат в Интернет. Това е малко странно, защото във виртуалната мрежа важат същите правила като в реалния живот - бъди културен, не обиждай, не се натрапвай и т.н. Ако човек е получил необходимото възпитание през първите 7 години, не би трябвало да има проблем.




За онези, които все пак не разбират, един блогър си е направил труда да формулира правила за поведение в Интернет.

Първите две точки са посветени на добрия тон. Напълно съм съгласен. Никой не прави профил или страница, за да го псуват разни малоумни самотни хейтъри. Последните имат навика да нападат не само домакина, а и неговите гости, което означава, че могат да изгонят нормалните посетители. Ето защо е задължително да им се отнеме възможността да превърнат Интернет в кочина.

Третата точка е забрана за всезмразещите хора. Известно е, че всеки мрази нещо, но при някои потребители това е станало начин на поведение. Те не умеят друго освен да мразят, което в никакъв случай и за никого не е интересно.

Тук по-важно е да се направи разлика между омраза и недоволство. Аз например не мразя циганите, но определено съм възмутен от привилегиите, които им дават. Ако изкажа недоволството си, ще бъда определен като циганофоб. Това не отговаря на истината.



Следващата точка е малко странна: не досаждай с необмислени съобщения, които може да не са интересни за получателя. По принцип не обичам да пиша съобщения. Правя го предимно като отговор или ако имам сериозни причини. Обаче ме озадачи следното: как да знаеш предварително дали получателят ще е заинтригуван? Нали първо трябва да попиташ. И щом го направиш, ще те блокират /ако спазват описваните правила/. Така получателят може да пропусне неподозирана възможност. Hамирам го за глупаво.

Всъщност това, което ме изненада най-силно, е петата точка. Авторът съветва: не канете приятели да харесват страници. Помните ли, че Фейсбук ви съветват обратното - да поканите приятелите си? Ха сега де, кой е прав? Никога не съм използвал тази опция. Каня чрез съобщение само хора, които са ме убедили, че ме следят, и аз им давам още една възможност чрез страницата или групата ми.

Ще ви кажа кой е прав - Facebook. Правилно е да поканите приятелите си. Нали затова са ви приятели - да контактувате по-често и по различни начини и поводи. Освен това вие познавате интересите им и можете да се досетите, че дадена страница ще им хареса. Тогава защо да не ги поканите? Ако някой не е съгласен, значи явно смята, че само него трябва да харесват, докато той самият не проявява интерес към никого. Това се нарича егоцентризъм и нарцисизъм.

По подобен начин стоят нещата за друг съвет от същата точка: не канете на мероприятия. Това вече е абсурдно и противоречи на основното предназначение на социалните мрежи - да свързват хората. Та нали заради същото се регистрираш - да намериш потребители със сходни на твоите интереси и евентуално да си организирате общи преживявания. Как тогава няма да ги каниш? Защо изобщо би се регистрирал, ако пропускаш подобни неща?  Само да четат какво ти си написал? Аз съм против такова ограничаване, защото е вредно за общуването въобще.

Абсолютният връх е в точка 8: според правилата гостите на дадена страница нямат право да изказват дори леко съмнение в твърденията на автора. Тук направо онемях. Как ще се получи дискусия при такова рязане? Излиза, че домакинът иска да слуша хвалебствия за себе си, което пак е форма на нарцисизъм. Той се смята за безгрешен, което следва от факта, че не приема дори незначителна критика. Кой се страхува от критика? Онзи, който не е убеден, че може да защити успешно твърденията си и е страдал от това на други страници. Естествено, говоря за аргументирана критика, а не за самоцелни обиди - хората често ги бъркат.



След всичко описано недоумявам как може авторът на такива правила да се смята за толерантен. Наистина не разбирам, защото очевидно той е крайно нетолерантен. Вероятно е искал да помогне на неориентираните хора, но е преминал границата, а крайностите винаги са вредни.

От мен ще ви кажа, че съм против две неща: обидите в Интернет и порнографията. За останалото се доверете на възпитанието.


Допълнително по темата

1. Добри маниери в Интернет
2. От какво се интересуват мъжете в Интернет


понеделник, 21 ноември 2016 г.

Червено и синьо зомби


Тъй като политическото зомби си е зомби, без значение в какъв цвят е оцветено, ето две кратки описания.



Червено зомби

То си спомня с носталгия за Тодор Живков, защото тогава било по-спокойно. Не знам какво означава това, но нека го обясни на хората по наказателните лагери като Белене - те знаят най-добре що е туй спокойствие по време на комунизъм.

Достатъчно е да чуе за социална политика и червеното зомби веднага хваща червената бюлетина. Не му пука, че и преди го е чувал, но е останало глас в пустиня. 


Днес е ред на Корнелия Нинова да завърти изтъркана плоча с обещания и публиката вече ръкопляска. После феновете по традиция ще заплачат, ама е още рано да го загреят. За такива си имаме приказка - загрява като албански реотан.










Синьо зомби

Най-често е бивш комунист, пребоядисан в синьо - точно каквито са онези от любимите му политически формации СДС, ДСБ, Реформаторски блок ... С пяна на уста възхвалява Иван Костов, при когото бе извършено доограбването на държавата. Нарича го "спасяване на губещи предприятия", забравяйки че никой не би купил нещо, което ще му донесе още разходи и загуби. Cиньото зомби не разсъждава, а подобно на червеното, просто иска да чуе какво точно да повтаря в транс. И го повтаря до припадък. 




Големият ужас на сините зомбита се нарича Бойко Борисов - само той не е забъркан в тяхната каца с лайна и може да потърси отговорност на сините крадци, представящи се днес за "преуспели бизнесмени". Преуспели, щото били "умни" /разбирай крадливи/. Ето защо плюят по Борисов и се опияняват от всяка измишльотина по негов адрес, показвайки колко им е акълът.



понеделник, 25 януари 2016 г.

Наталия Велес - снимки


                             Наталия Велес

Родена в Еквадор през 1985г, 
но израснала в Колумбия.
Днес е един от най-известните фотомодели.

















                                                                       





Още красиви неща: в Групата




сряда, 13 януари 2016 г.

Извращенията на червените виртуални лумпени



За жертвите на червения терор всеки знае. Половин век хората се гледаха, следяха и шушукаха. Не смееха да си кажат две нормални приказки, защото някой може да чуе и да ги натопи в милицията. После проблеми, обяснения, а може и лагер като Белене.




За комунистическите кражби също знаем. Няма наследник на партиен функционер, който да не живее от богато по-богато. Голяма част са вече зад граница, за да не търпят последствията от управлението на родителите им.

Всичко това се отрича, сякаш няма свидетели. Опитват да ни убедят, че каквото помним, то не е било. Подмениха историята, а сега искат да подменят и спомените ни. Няма как да стане.

Възмутен съм, че има червени лумпени, които се отнасят с подигравка към репресираните. Те съвсем сериозно твърдят, че в Белене отивали престъпниците и представете си, там играели карти, все едно са на курорт. Подобно нещо може да изрече само изключително гнусен лъжец, от който биха се отвратили дори голяма част от хората с леви убеждения, защото всички знаем, че Белене беше наказателен лагер, където са извършени хиляди престъпления срещу човека.

Престъпниците отиваха в затвора, а в концентрационен лагер изпращаха неудобните за БКП. Кратко, точно и ясно - не подлежи на спор. И преди съм казвал: нечовешко е да се сравняват жертвите на комунизма с евтините билетчета и мазните банички, по които тъгуват комунистите. Някои от тях може да го правят несъзнателно, но пак си остава гавра.













Искам да разкажа за един особен вид червени гамени, използващи Интернет за да сеят раздори, да бълват лъжи и омраза. Те се възмущават, когато САЩ нападнат друга държава, но в същото време си пишат един на друг ''С нетърпение чакам следващия убит американец''. Как може да желаеш нечие убийство? Няма американец, няма руснак, няма извънземно! Щом го правиш, значи заслужаваш среща с психиатър. За твое добро, защото ако не те спрат, ще направиш нещо от компетенцията на полицията. Ясно е, нали: човек, който неистово пожелава нечия смърт, е само на една крачка от извършването на истинско убийство.

Има например един идиот, кръстил се с никнейм ''Икономист''. Вече го разобличиха, че има проблеми не само с икономиката, но и с елементарната математика. Отдавна стана за смях. Той обаче се представя за бизнесмен, хвали се с авоари и т.н. Всъщност е получил от така наречените червени пари и ги е дал за управление на двамата си съдружници. Фактически той е акционер, работещ с подарените му пари, които други инвестират. Сам не умее да върти бизнес, което лъсва от неговата неграмотност. Хората често подценяват тази подробност, но кажете: възможно ли е неграмотен човек да върти успешен бизнес? Няма начин, понеже щом е неграмотен, значи му липсват акъл и образование. Тогава как ще върти фирма? Това не е шега-работа.

Той обаче се хвали и надува. Даже съвети раздава. Простащината му лъсна почти веднага: нахвърли се с обиди срещу няколко дами, които му направиха забележка заради каруцарските изрази. След като избълва една камара нецензурна помия, той тръгна да говори за .... култура. Tук всички изпопадаха. Той, простакът, да говори за култура! Представяте ли си за какъв болен човек става дума? Не разбира собствените си думи, а се бара за Големио Инвеститор. Чул, че хората харесват Владимир Висоцки и моментално го ''прослуша''. Е, хайде кажете: нима не е обида за легендарния бард да го споменава такъв невежа?

Знаете, че съществуват доста хора от същия сорт. Намазали от червените пари, а днес тежкареят, все едно имат заслуга за спечелването им. ''Икономистът'' е откровен комунист, но подобни има и вдясно. Лесно се разпознават по самохвалството и селяндурското поведение. Както знаем, интелигентните хора не губят време с фукане. Следователно тези ''нямат никой в главата''.

За да се направи на интересен и да спечели съмишленици, въпросният ''Икономист'' по едно време започна да пише за войната, да хвали героите. Дотук добре. Обаче всичко рухна, когато издаде, че според него само балъците биха отишли на война. Що за убийствено лицемерие? А той дори не се усети. Явно има само една мозъчна гънка - за пазене на равновесие, но и за нея не съм сигурен дали функционира.

Все пак да признаем, че ''Икономистът'' намери няколко съмишленици. Естествено, до един убедени комунисти. Някои се надяват да им подхвърли трохички - те определено си заслужават подигравките. Аз също не уважавам  жалките хора, които нямат капчица самоуважение и ''достойнството им'' е само в големите гръмки приказки. Други намериха в негово лице ортак за дружно бълване на омраза в Интернет. Така стигаме до най-гнусните комунистически похвати във виртуалното пространство.

Една от най-пласираните червени реплики е: ''Преди 1989г всички симпатизирахте на БКП, но после се извъртяхте и станахте демократи''. Иска им се на другарите. Всъщност повечето хора никога не са били комунисти. Просто не смееха да кажат какво мислят наистина. Защо да го правят, след като ги чака Белене?

Знаем много добре, че преди 1989г изборите бяха нагласени, затова БКП печелеше с огромно мнозинство. Никога не е имало 90% червени българи, което лъсна още в зората на демокрацията.

Комунистическите уроди са наясно, че при диктатура няма начин да се изкажеш открито, но сега им изнася да злоупотребяват - демократите се били пребоядисали. Долно и нечестно! Всъщност точно пласиращите подобни лъжи биха се продали на всеки. За момента по случайност поддържат БСП, защото само тя им обещава, обещава, обещава неизпълними неща. Те съвсем сериозно вярват, че ограбването на нечие имущество може да реши проблемите на държавата. Колко милиарда трябват, за да напълнят бездънна каца? Първо е необходимо да се запушат пробойните, а на това пречат гореспоменатите лумпени.

По подобен начин използват и всеизвестния факт, че всеки българин има по някой роднина комунист. Неизбежно е след половин век диктатура. Доста от хората се изпокараха заради политиката. Или имат други отношения. Например дядо ми по бащина линия беше толкова голям комунист, че десет години от живота му преминаха в пътувания по света. Да, беше фрашкан с долари, но баща ми не видя нито цент, съответно и аз. Всичко отиде при чичо ми, който днес го играе голям капиталист и хич не обича да му напомнят за летящия комунистически старт, финансиран благодарение на комунистически връзки. Аз от своя страна не отидох при дядо ми цели 7-8 години, тъй като не обичам да ми дрънкат колко хубаво било преди 1989г.

Ама на кой му пука? Червените лумпени викат ''Имаш роднина комунист, значи си намазал''. Нищо че може да не си виждал този роднина години наред, защото сте се изпокарали за политика или друго. Злоба да се лее!










Има и още, което е още по-мръсно. Знаете ли, че тази червена сган открито подиграва репресираните? Не с намеци, а в прав текст. Всеки ден го виждам. Разбирате ли, това не са нормални хора. Все едно да ръкопляскат, че някакъв садист е отрязал краката на кучето Мими в Дряново. Същото е.

Представяте ли си тези кроманьонци да споменават Васил Левски? Или да говорят за изкуство? Това е истинска перверзия.


                                                           За злобата в Интернет

                                                        Наказват за омраза в интернет
                                                  
                                                       Крайно време е!
.............................................................................
Ето защо човек не трябва да говори за числа,
когато е скаран с математиката:
До плебса у блогу, гледайте фнимателну ей....




сряда, 2 септември 2015 г.

Истината в голи факти



По-надолу съм описал какво се крие зад някои популярни думи - с уговорката, че винаги има изключения. Противно на широко разпространеното схващане, изключенията не потвърждават правилото, но си остават изключения, т.е. рядко срещани.





1. Бизнесмен
Човек, който е изтеглил кредит и върти бизнес, докато свърши кредитът. После обявява фалит. Така става, когато от самото начало работиш без печалба, но дълго вярваш, че с времето нещата ще се оправят. Харесва ти да се представяш за бизнесмен и разбираш, че не е имало смисъл, едва когато свършат банкнотите и пуснеш котва в Централния Кредитен Регистър.



2. Мениджър в банка
Той е завършил някакво висше, може би дори е инженер, но в крайна сметка решил да се занимава с финанси. Прехвърлил едномесечен курс по банково дело и хоп, вече е в най,-близкия филиал на ОББ.

Както във всяко голямо предприятие, така и в банките кариера се прави не със способности, а чрез интриги. Следователно за да станеш цял мениджър, значи си по-добър от останалите в сплетните и оплюването на колегите. Нещо като виртуоз в хвърлянето на кал.


                                                                                    


3. Високоморалните съседи-тежкари
Това са онези, които постоянно натякват колко са морални и държат на семейството. Съпругът не подозира, че жена му има трима любовници в блока, които редовно й правят гинекологичен преглед. Но и не му пука, защото той самият върти няколко любовници. Когато купят нещо на кредит, целият блок разбира за “страшната играчка, платена в брой”. Ни в клин, ни в ръкав започват да говорят за пари и авоари, но всичките им съседи знаят, че отдавна да са умрели от глад, ако не бяха мама и тате на село – да донесат лютеница, компоти и други подобни.



4. Брокер-имоти
Цялата работа е да има визитка, където пише “брокер”. Това гали комплексите му. Много е шик да каже, че е “в бизнеса с имоти”, нали? Никога няма да признае, че в годината прави 3-4 сделки, доходът от които не стига и 1000лв. За да се издържа, работи като охрана или сервитьорка. Обадиш ли му се по време на дежурство, важно ще обясни, че има три важни бизнес-срещи, т.е. няма начин да се видите преди утре или вдругиден - демек когато приключи дежурството.





5. Психиатър
Най-лудият в лудницата. В началото е започнал с ентусиазъм, желаейки да помага на хората. Но след като пред очите му са минали цял легион психопати, той е прихванал от всеки по нещо и днес никой не е по-луд от него.


6. Психолог
Човек, който смята, че ако говори бавно и тихо, значи разбира човешката душевност и самият той е уравновесен. Опасна заблуда! Психологията е като изкуството - не се учи, защото трябва да имаш дарба, а учението понякога убива дарбата. Специалистът разполага единствено със суха статистика, която и вие можете да проверите в Интернет.

Слушайки пациентите, той тайничко злорадства и използва споделеното от тях за основна тема в кръчмата или кафенето, където дружно се смее с приятелите “колко луди има по света”. Този човек не само няма да реши проблема, заради който сте отишли, но и ще ви даде идея за още купища тревоги и среднощни страхове – за тях едва ли щяхте да се сетите без неговото “лечение”.


7. Педагог
Тук нещата са подобни като при психолога, но с някои уточнения. Сигурно сте чували, че педагозите знаят най-добре как се възпитават деца. Тази лъжа се крепи на нищо и никаква диплома в област, където е нужна преди всичко дарба. Дори да не е купена дипломата, знанията представляват суха статистика, което с нищо не помага във възпитанието на децата.

Дали сте чували, че педагозите много обичат да използват пръчка при “възпитаването”? Дори само заради това би трябвало да ги отпишете като елемент от пейзажа. Знам педагожка, която бе превърнала гърба на невръстния си син в плетеница от кървави линии. До ден-днешен се сещам за това, когато видя вече порасналия младеж. А майка му все още е учителка в столично училище.

Страничка за забавление - може да ти хареса



събота, 11 април 2015 г.

Няма начин слабата валута да е полезна за държавата




Червените лумпени разправят, че евтината рубла била полезна за Русия. Hе знам колко трябва да е прост човек, за да го помисли.




Все едно да кажат, че аварията в Чернобил е донесла голяма полза на СССР, защото е изгонила част от населението, отваряйки нови работни места за останалите.


                                            


Това е един от начините за манипулиране на пазарите - става не само с конкретни финансови операции, но и с пускане на лъжливи слухове. Тръгват от големи имена във финансите и икономиката, които много добре знаят истината, но не забравят – за да спечелят те, някой друг трябва да загуби. Затова лъжат незнаещите. Слабият долар може да е полезен за друг, но не и за САЩ. Няма вариант евтината валута да е полезна за своя собственик. Иначе никой нямаше да се бори за поскъпване и да изтръпва при поевтиняване. За да ти го пробутат, обикновено излизат с тежки мазни думи, чиято сложност трябва да те убеди в правотата им. Оборот, внос-износ, дрън-дрън – това съществува съвсем отделно от курса.

Да ти разправят, че слабата валута била полезна за съответната държава, е все едно да те лъжат, че за теб е добре да получаваш по-малка заплата, защото така остават повече свободни средства у твоя работодател, което е добре за бизнеса му, а оттук и за държавата. Щом е добре за държавата, значи и ти ще намажеш. Е, хубаво ли е да получаваш по-малка заплата? За някой друг ще е полезно, ама не и за теб. Когато човек не разбира нещо, би трябвало да си задава прости въпроси, изискващи прост, но ясен отговор – аз така правя.


                                                                                Страничка за политика